Independent Balkan News Agency: Бъдещето на България – ромите!

Когато през 2007 г. България се присъединява към ЕС, страната има най-ниския жизнен стандарт от всичките 27 страни, пише, позовавайки се на Берлинския институт за население и развитие.

Средно българите са имали едва 4,300 евро на разположение годишно. Средностатистическата сума за ЕС е била шест пъти повече. Въпреки това, българите бяха оптимистично настроени за бъдещето си, защото през годините се случиха много подобрения.

От началото на 21-век БВП на страната нарасна с 50%. Броят на работещите се увеличи с половин милион, а безработицата падна от 20% (2001 година) до около седем.

Обещанията за просперитет, обещани от политическата трансформация през 90-те бяха изпълнени, а членството в ЕС бе символът и признанието на този успех.

За съжаление, с началото на световната икономическа криза, България понесе тежък удар. От 2008-ма до 2009-та БВП се сви с четири процента. Хиляди работни места бяха изгубени, най-вече в сектори, които преди това се радваха на успех – строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България днес, е с 330 хиляди души по-малко, отколкото през 2008-ма година. Близо 40% от населението е заплашено от бедност и социално изключване, а България остава най-бедната страна в ЕС.

Демографските промени пречат на шансовете за просперитет

Демографското развитие на страната прави трудно и наложително да се скъси разликата в богатството с останалата част от ЕС. Това е така, защото България претърпява необичайна демографска трансформация. Не само, че българките имат по-малко деца, като всички други европейки, но и здравната система е толкова разнебитена, че България има втората най-ниска продължителност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години.

През първите десет години от европейското си членство, България загуби 4,4 % от населението си заради повече смъртни случаи, отколкото раждания. Това е повече от всяка друга страна в ЕС.

В допълнение към това, хиляди граждани емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-вече жителите на по-бедните северни части на страната. Тъй като много измежду тях са млади хора, намаляването и застаряването на населението се засилват още повече.

България е петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години. Смята се, че в резултат на тези демографски развития, през 2050-та година населението ще бъде едва 5,6 милиона души. Това е с 1,5 милиона по-малко, отколкото днес. В такъв случай ще има само 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента този брой все още е три към едно.

Тези цифри показват, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, отколкото в Германия, която в момента е първенец по средна възраст за ЕС. Освен това, България ще бъде по-сериозно засегната, отколкото Германия, защото населението на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е съвсем различна в България, където 46% от жителите са заплашени от бедност на старини.

Предвид тези развития става изключително наложително да се затвори разликата в богатството с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата производителност на работещите. Смята се, че продуктивността ще трябва да се увеличава с по 4% годишно, за да може България да достигне средните нива на ЕС през 2040 година.

За съжаление, между 2010-та и 2015-та продуктивността е растяла само с 2,5% годишно. За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската икономика трябва да бъде модернизирана. В момента страната произвежда по-прости продукти, които са в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от ЕС, която да има по-малък експорт на високотехнологични продукти като България. Заради лоша инфраструктура и голяма корупция, България има малка притегателна сила за чуждестранни инвеститори, пише изданието.

Образованието като ключов проблем

За да вдигне продуктивността си на желаното ниво, България ще трябва да вземе мерки, за да гарантира, че населението може да посрещне нуждите на пазара на труда. Компаниите, които искат да създават и изработват комплексни продукти, се нуждаят от опитни работници, като например мениджъри, инженери и компютърни специалисти. България има твърде малко такива. Това е така, тъй като образователната система едвам се справя с това да предоставя най-рудиментарни умения и познания на учениците. На международното оценяване PISA през 2015-та година, се оказа, че 40% от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят прости текстове, да решават лесни аритметични задачи, както и да проумеят най-базовите научни концепции.

Една от причините за тези слабости е специфичната структура на българската образователна система. За една пета от учениците образованието завършва след шест или седем години в класната стая, което е много по-рано, отколкото изисквания минимум за завършване на 16. На 16-годишна възраст те преминават в професионално училище.

Учебните програми на тези училища са слабо ориентирани към нуждите на пазара. Все още няма сътрудничество между работодатели, политици и образователни институции, когато стане въпрос за формиране на учебните програми. Още повече, че занятията с практическа ориентация в училище, както и липсата на ясно дефинирани стандарти, също пречат много. Въпреки големия брой инициативи и реформени програми през изминалите години, ситуацията не се е променила много.

По подобен начин висшето образование допринася малко за модернизацията на икономиката. Не само, че качеството на научните изследвания и преподаването, е по-лошо, отколкото в другите страни на ЕС, но и студентите често избират специалност, за които има по-малко търсене, като например хуманитарните. Поради тази причина, голям брой завършващи висше образование работят професии, които са под нивото на професионалната им квалификация. В Националната си стратегия за развитие на висшето образование, България се опитва да насърчи студентите да се ориентират към професии с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.

Тъй като ще отнеме няколко години да се видят позитивни резултати от тези инициативи, уменията на настоящата работна сила трябва да се развият чрез допълнително обучение. Голямата нужда се вижда от европейското проучване, което показва, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст, не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. Всеки месец едва 2% от работоспособното население се регистрира за участие в курсове по компютърна грамотност. Броят в ЕС средно е 11%.

Друг потенциален ресурс за преодоляване на демографската трансформация може да бъде търсен сред тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от населението между 25 и 64 принадлежи на този "тих" резерв. Много жени не работят заради семейни ангажименти. В България има и още една специална причина. Страната има най-дългите майчински в света – цели 410 дена. По време на този период жените взимат 90% от заплатата си. Майките и бащите могат да отсъстват 320 дни заради родителските си задължения от работа. Поради тази причина много жени напускат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите често се пенсионират преди пенсионната възраст, за да помагат при гледането на внуците си или по-стари семейни членове.

Неравностойни при всяко положение

Бедността е голям проблем в България. Тя обаче не засяга всички сегменти на обществото еднакво. Ромите, които са от пет до 10% от населението, са особено застрашени. През 2011 три четвърти от тях, са живеели в условия без най-основни неща като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите. Тъй като рядко получават каквото и да е образование, те често са безработни или заети в нископлатени професии. Само 10 на сто от тях завършват средно образование. Близо две трети от ромите между 16-24-годишна възраст нито се обучават, нито работят.

В България има голям брой спонсорирани от държавата и НПО-тата инициативи, чиято цел е да им помогне. Образователните планове тук играят ключова роля. Заедно с неформални проекти като летни училища или програми за родители, реформите в системата имат за цел да задържат децата в училище възможно най-дълго. Правителството въведе задължителна двегодишна предучилищна програма, както и целодневни училища. Семействата в нужда получават социални помощи само, ако детето им посещава училище. Частният сектор вече също организира обучителни програми, за да могат ромите да се реализират. Подобни усилия не се правят без дълбок мотив. Ромите са около 19% от хората, които пристигат на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство, може да е много важно за бъдещето на България.